Държавен глава и лидер на нацията

          Лош момент за България. Криза в МВР. Криза в Правителството. Финансова криза, чукаща на вратата. Рекордна инфлация и показни убийства през ден. Наистина доста неприятно.

            Всяко общество в такива моменти се нуждае от решителност и воля, които се предполага да бъдат проявени от висшите държавни органи и длъжности. И неусетно се сещаме за най-висшия – Президентът на Републиката. И то не какъв да е президент, а претендиращ да бъде лидер – може би по асоциация с Путин.

            Та къде се изгуби президентът? Мислех си, че лидерите се проявяват в кризите, а не когато всичко е тихо и спокойно. Когато например ни приемат в ЕС, г-н Президентът е горд от своите заслуги. Когато се създава правителство, той активно участва. А когато има криза, при това сериозна, какво прави? Дарява сираци, набира стажанти, пътува в чужбина...и няма никаква информация какво става в страната!? Държавният глава не знае какво се случва в държавата!? Никой не му казва и той горкият е в неведение. Затова навярно не може да изкаже позиция...

            Пък може и причината да е друга. Например че е абсолютен страхливец. Че винаги в такива моменти се покрива. Че когато всичко премине, пак ще заеме позата  на мъдрец, който е знаел какво ще стане и затова е бил спокоен. Мъдреците са полезни – те дават съвети. Но длъжността и претенциите на Г.Първанов май са по-различни. Като иска да е мъдрец – да не се намесва в политиката. Той се намесва когато може да си докара престиж, а когато има рискове – изчезва и се покрива като мишок.

            Държавният глава е обединяваща, надпартийна длъжност... Да - това е така. Но не ми беше известно, че е и „наднационална”. Защото сега се получава така – в държавата има много проблеми, но той не се намесва – не казва една единствена дума. Може би не го интересува?

Напротив – даже е много важно за него. Първо – като заемащ длъжността президент, не може да бяга от националните проблеми. Второ – лично Г. Първанов е силно заинтересован от случващото се. И наистина не остава без позиция. Ако беше истински държавен глава, щеше да действа като такъв – да изкаже какъв според него е националният интерес в конкретният момент. Но на него му липсват редица качества – чест, достойнство, смелост....На тъмно и зад завесите той отново работи усърдно – както при съставянето на правителството. Р. Петков е твърде близък до Първанов и г-н Президентът не желае неговите хора да губят и да бъдат изтиквани от властта. Затова и правителството се клати, МВР се разсипва, но Станишев не можеше да направи нищо съществено – защото това означава да бъдат изхвърлени приятелите на Президента. А той си ги пази. Както винаги до сега – личните интереси на Г.Първанов стоят далеч пред националните. И бъдете сигурни – това, че Р. Петков си подаде оставката, не означава, че ще бъде изтикан от водещите партийни позиции. Просто ще се „сниши” по стара социалистическа традиция.

Държавен глава!? Национален лидер!? Нищо такова – просто поредният страхлив политикан.

Г. Цвятков