Червен национализъм

В България има един човек на име Петър Манджуков. Този другар е от онези т.нар. бизнесмени, които дължат замогването си на тесните връзки с управляващите на България преди 1989г. С други думи, той е от червените милионери. За високото доверие, което партията му е оказала, т.е. за това, че му е подарила държавните пари, той се отблагодарява подобаващо. Редовно финансира предизборните й кампании, купи вестника й „Дума”, когато беше заплашен от фалит, прави подаръци на др. Първанов(например прословутия апартамент, заради който изхвърлиха Иво Инджев от бТВ) и неща все в тоя дух. Благодарната партия също не остава по-назад. На верния спомоществовател беше даден орден „Стара Планина” - за принос в укрепването на връзките с Русия и ОНД. Същият има голям принос и в утвърждаването на други връзки – с Милошевич, по време на неговото управление. Последното сигурно е израз на пролетарската солидарност и в никакъв случай не става въпрос за пари, ембаргото срещу Югославия или пък други подобни нечисти дела.

Светлата личност на др. Манджуков обаче не е поводът за тази статия. Макар да е срамно, в България вече свикнахме да не обръщаме внимание на тези неща. Такива като Манджуков не са един и двама, а цяла плеяда верни партийци, които „оползотвориха” държавните пари преди и след 1989г.

Причината е друга. По ББТ, телевизията на Манджуков, е започнало ново публицистично предаване – „Национална Гвардия”. При това – в „праймтайма” – събота, 19:30. Според информацията, която достигна до нас, предаването е в твърде близки отношения с БНС и практически ще представлява телевизионна трибуна на тази организация. Самото име на предаването „Национална Гвардия”, някак твърде много напомня на партията на БНС – „Гвардия”.

Това, че Боян си търси телевизионно предаване (може би по подобие на Волен Сидеров) по принцип не е лошо. Както разбрахме телевизията предоставя големи възможности за пропаганда. Но когато именно човек като Манджуков му го предоставя, нещата изглеждат доста съмнителни. Как така един близък човек на Първанов, червен в мозъка на костите си, изведнъж е решил да прегърне патриотизма и дори „крайния” национализъм на Расате? Как така партия „Гвардия”, толкова решително бореща се срещу системата, толкова често подлагана на тормоз, изведнъж бива прегърната от групичката, стояща зад Г.Първанов. Или може би Манджуков не знае кои са БНС? Добре, много е вероятно, но да не провери или пък да не му кажат – това вече изглежда съмнително.

Има и друг вариант. Боян не си е направил труда да провери кой е шефа на ББТ и не е знаел с кого се захваща. Също възможно. Но, ако не е знаел – ето – ние му казваме. Има достатъчно възможности да скъса отношенията си с противника и да не поставя под съмнение подбудите си. Защото как иначе да тълкуваме действията на Расате, ако противно на пропагандираното, той се води от някакви си свои, не съвсем политически и в никакъв случай националистически подбуди?

В противен случай, ако се окаже, че Манджуков и Боян преднамерено са се свързали и работят заедно, то ще излезе, че на „Гвардия” червени са не само ризките, но и помислите.

Естествено, съществува и една друга възможност - действията на Расате да са движени от други причини. Да е решил да се заиграва с Първановата банда било, за да „цака” „Атака”, било нещо в тази посока. Но тогава какво остава от красивите думи за събуждане на България и българския народ. Как става това събуждане – в игра заедно с причинителите на българските страдания? Май ще се окаже, че докато момчетата и момичетата от БНС и „Гвардия” шестват под българския трицвет, техният лидер ги води в посока, която не им е известна и със сигурност е много различна от прокламираната.

Г. Цвятков